Те мечтаят да имат медалите на Златните момичета и да слушат българския химн от стълбичката. Гледат всяко състезание по художествена гимнастика и тренират всеки ден, за да влязат в националния отбор. А една от тях вече е олимпийска резерва.

Дара Кръстева: Аз съм Дара Кръстева и съм на 12 години. Тази година влязох в национален резерв и ходим на лагери през определено време. Там ни гледат, изпитват, правим нови елементи, научават ни на нещо. Правим по-трудни елементи и всичко е на по-високо ниво. Играя с въже, обръч, топка и лента и това е.
БНТ: Колко купи и грамоти имаш?
– Не съм ги броила. Аз започнах със състезанията още от 6-годишна и не съм ги броила. Първоначално ги броях и медалите, и всичко. Само че после това вече няма значение за мен.
БНТ: А какво има значение?
– Това да се справям, всяко състезание да има по-голям успех и да си направя съчетанията. Искам да вляза в национален отбор и да продължавам напред.

За място в националния отбор още следващата година ще се бори Валентина Георгиева. В семейството й няма спортисти, но родителите й решават да я запишат на тренировки по художествена гимнастика.

Валентина Георгиева: Мама вкъщи можеше да прави мост, а баба шпагат. И мама ме учеше на стената, обаче аз винаги падах и не можех да го направя, но след това тук ме научиха как да го правя и бях много щастлива.
БНТ: Кой ти е най-силният уред?
– Най-силният уред ми е обръч, защото него го чувствам като част от мен.

Валентина Георигиева – 13г.: За всяко едно състезание се готвя с много труд и винаги всяко състезание искам да бъде по-добро от следващото. Искам да се развивам и в училище, защото за мен това е много важно. Искам да стана IT-специалист. Много обичам компютрите.

Теодора Граматикова – треньор и собственик на школата в Елин Пелин: Тези две момичета съм ги поела от 4-5-годишни, когато за първи път стъпиха в залата. Моята кариера като треньор вървеше успоредно на тяхната професионална кариера. Изключително много усилия, било то през нощта да лепя камъни на трикото на някоя от тях, за да изглежда както трябва на килима. Доста време ни отне да обясним какво развиваме в града. А всъщност аз съм го направила, аз съм тренирала в спортен клуб “Илиана”. Състезател съм на “Илиана”. И в един момент, след като прекратих спортната си кариера реших, че е една добра инициатива да направим нещо в самия град, защото имаше изключително много деца, които няма с какво да се занимават освен с културна дейност, т.е. нямаше професионален спорт.

Община Елин Пелин разрешава на школата да използва спортната зала в града, а за костюмите отборът разчита на спонсори. С много труд Теодора Граматикова и екипът й от млади треньори постигат успех и малките гимнастички не спират да печелят медали от държавни и международни състезания. А в града все по-често ги наричат “гордостта на Елин Пелин”.

Теодора Граматикова – треньор и собственик на школата в Елин Пелин: Доста малки деца, дори на три идват в залата с идеята да станат като Златните момичета. Някой ден да се срещнат с г-жа Раева или с някои от треньорите на Националния отбор. Но все още условията тук като часово време не са ни достатъчни, за да бъдем достатъчно добре подготвени.
БНТ: А те какво изискват от вас?
– Това е добър въпрос. Здрави нерви. Нормално е. Знаете, има доста деца, доста състезатели. Ние имаме големи изисквания към тях. Има моменти, в които те отказват да продължат тренировка или тренират доста зле за самия ден. Нормално е и те са хора, имат добри и лоши дни.
БНТ: Има много коментари, че треньорите са доста строги и трябва да са строги, за да може децата да се развиват добре. Нужно ли е това и така ли е?
– Това е спорт, всичко се случва, трябва да има някаква безопасност в начина на тренираност и естествено да повишаваме тон понякога, да изискваме дисциплина към тях. Все пак искаме да ги възпитаваме. Не само като спортисти, а като личности.